Реликвата - Страница 50

— Видя ли съобщението, когато влезе в мрежата? — попита той.

— За забавянето на компютрите ли? Голяма изненада. Два пъти блокира тази сутрин.

Мориарти кимна.

— Там се съобщаваше, че по обяд ще възстановят информацията от поддържащите записи. Пълното възстановяване отнема около трийсет минути. Което означава, че би трябвало да са приключили.

— Е?

— Един поддържащ запис архивира информацията за около два-три месеца. Ако подробният регистър за дневника на Уитлеси е изтрит през последните два месеца и ако поддържащият запис все още е в информационната памет, би трябвало да мога да го възстановя.

— Наистина?

Мориарти кимна.

— Направи го тогава? — настоя Марго.

— Съществува известен риск — продължи Мориарти. — Ако някой системен оператор забележи, че записът е отварян… би могъл да установи, че е станало през твоя компютър.

— Ще рискувам — отвърна Марго. И добави: — Джордж, знам, че си мислиш, че всичко това е налудничаво преследване на призраци, и изобщо не те обвинявам. Но съм убедена, че тези сандъци от експедицията на Уитлеси са свързани с убийствата. Не знам по какъв начин, но може би дневникът ще ни помогне да научим нещичко. Нямам представа с какво си имаме работа — сериен убиец, звяр или създание. А неизвестността ме плаши. — Тя стисна нежно ръката на Мориарти. — Но може би бихме могли да помогнем по някакъв начин. Длъжни сме да опитаме.

Забеляза, че той се изчервява, и дръпна ръката си.

Свенливо усмихнат, Мориарти се обърна към клавиатурата.

— Започвам.

Марго закрачи из стаята, докато той работеше.

— Някакъв резултат? — попита след малко тя и се приближи до компютъра.

— Все още не знам — отвърна Мориарти, забил очи в монитора, докато подаваше разни команди. — Открих записа, но май е повреден или има някакъв друг проблем и не мога да го възстановя. Може да получим изопачена информация, ако изобщо успея. Влизам през задния вход, така да се каже, за да не ме забележат. Това значително забавя скоростта.

Той спря да трака по клавишите.

— Марго — каза тихо Мориарти. — Открих го.

Екранът се напълни.

...

— По дяволите! — възкликна Мориарти. — Точно от това се страхувах. Частично е припокрит с друг текст и повреден. Виждаш ли това? Боклуци.

— Да, но погледни тук! — каза възбудено Марго.

Мориарти огледа екрана.

— Дневникът е взет от госпожа Рикман преди две седмици с одобрението на Кътбърт. Липсва дата на връщане.

Марго изпъшка.

— Кътбърт каза, че дневникът е изгубен.

— Но защо е изтрит записът? И от кого? — Очите на Мориарти се разшириха. — О, Господи, трябва да изляза, преди някой да ни е забелязал!

Пръстите му затанцуваха по клавишите.

— Джордж — промълви Марго, — досещаш ли се какво означава това? Извадили са дневника от сандъка, преди да започнат убийствата. Приблизително по времето, когато Кътбърт е наредил да преместят сандъците в зоната за сигурност. И сега крият доказателства от полицията. Защо?

Мориарти се навъси.

— Държиш се като Смитбек — каза той. — Възможни са хиляди обяснения.

— Кажи едно.

— Най-очевидното е някой друг да е изтрил подробния регистър, преди Рикман да успее да добави знак за „изгубен обект“.

Марго тръсна глава.

— Съмнявам се. Прекалено много случайни съвпадения.

— Марго… — опита се да възрази Мориарти, но се разколеба. — Чуй ме — продължи по-спокойно той, — всички преживяваме трудни моменти, особено ти. Знам, че трябва да вземеш тежко решение, а и тази криза тук… виж какво…

— Всички тези убийства не са извършени от някакъв бродещ из парка маниак — прекъсна го нетърпеливо тя. — Не съм луда.

— Не казвам такова нещо — продължи Мориарти. — Просто смятам, че е работа на полицията. Това е изключително опасно занимание. А в момента си длъжна да се съсредоточиш върху собствените си проблеми. Задълбаването в това няма да ти помогне да вземеш правилното решение за собственото си бъдеще. — Той преглътна. — А и няма да върне баща ти.

— Подобни мисли ли те занимават? — избухна Марго. — Ти не…

Очите й попаднаха на стенния часовник и тя неочаквано млъкна.

— Господи! Закъснявам за срещата с доктор Фрок.

Грабна чантата си и тръгна към вратата. Стигнала до средата, тя се извърна.

— Ще си поговорим по-късно.

И тръшна вратата.

Мориарти седна пред помръкналия екран и подпря брадичка върху ръцете си. „Щом и една дипломирана студентка по растителна генетика наистина допуска, че Мбун може да се е развихрил, щом дори на Марго Грийн започват дай се привиждат конспирации зад всяка врата, какво да кажем за останалите в музея?“

29

Марго забеляза, че Фрок разля малко шери върху ризата си.

— Дявол го взел! — измърмори той, попивайки петънцата със закръглените си ръчички.

Постави внимателно чашата върху бюрото и погледна Марго.

— Благодаря, че дойде при мен, скъпа. Би ми се искало веднага да слезем и да огледаме още веднъж: статуетката, но всеки момент онзи приятел Пендергаст ще се появи, за да продължи да ми досажда.

„Благословен да сте, агент Пендергаст“ — помисли си Марго.

Последното, което й се искаше, беше отново да попадне в изложбата.

Фрок въздъхна.

— Няма значение, скоро ще разберем. Щом си тръгне Пендергаст, ще научим истината. Тази статуетката Мбун би могла да се окаже допълнителното доказателство, което търся от толкова време. Ако си права, че ноктите съвпадат с разкъсванията върху жертвата.

— Но как е възможно подобно създание да се разхожда из музея? — попита Марго.