Реликвата - Страница 21

— О, Исусе! — промълви Д’Агоста, отстъпвайки назад, и не издържа.

Пред очите на оня тип от ФБР, спецгрупата и фотографа избълва собствената си закуска. „Не мога да повярвам — мина му през ума. — За първи път от двайсет години, и то във възможно най-неподходящия момент.“

На стълбището изникна детективът на коронера — млада жена в бяло сако и пластмасова престилка.

— Кой води случая? — попита тя, докато поставяше ръкавиците си.

— Аз — отвърна Д’Агоста, избърсвайки устата си. Погледна към Пендергаст. — Поне още няколко минути. Лейтенант Д’Агоста.

— Доктор Колинс — отвърна енергично детективът.

Последвана от своя помощник, тя се приближи към трупа по почистеното от кръвта пространство.

— Фотограф — каза тя. — Ще обърна трупа. Пълна серия, ако обичате.

Д’Агоста извърна глава.

— Чака ни работа, Пендергаст — авторитетно каза той. След това посочи повърнатото. — Не го почиствайте, докато спецгрупата не приключи със стълбището. Ясно?

Всички кимнаха.

— Искам да знам входовете и изходите, колкото е възможно по-скоро. Проверете дали можете да идентифицирате трупа. Ако е пазач, доведете Иполито. Пендергаст, да вървим в командния пункт, за да осъществим координация или връзка, или както там го наричате, по дяволите, а след като екипът приключи, ще се върнем за огледа.

— Превъзходно — отвърна Пендергаст.

„Превъзходно?“ — почуди се Д’Агоста. Този тип май беше от дълбокия юг. Беше срещал такива и преди — бяха безнадеждни случаи в Ню Йорк Сити.

Пендергаст се приведе и каза тихо:

— Разплисканата по стената кръв е твърде любопитна.

Д’Агоста огледа наоколо.

— Мислиш ли?

— Бих се поинтересувал от балистичен тест на петната.

Д’Агоста погледна Пендергаст право в бледосините очи.

— Добра идея — отвърна накрая той. — Ей, фотограф, направи близки планове на кръвта върху стената А ти, ти…

— Макхенри, сър.

— Искам балистичен анализ на кръвта. Май е разплискана с висока скорост под остър ъгъл. Интересува ме точното положение на източника, скоростта и пълен доклад.

— Да, сър.

— След трийсет минути да е на бюрото ми.

Макхенри изглеждаше притеснен.

— Добре, Пендергаст, други идеи?

— Не, тази беше единствената.

— Да вървим.

Във временния команден пункт всичко беше на мястото си. Д’Агоста винаги отделяше грижи за това. Нито един неприбран документ или досие, нито един запис върху някое от бюрата. Имаше ред и това в момента му достави удоволствие. Всички бяха заети, телефоните не спираха да звънят, но нещата бяха под контрол.

Пендергаст отпусна мършавото си тяло върху един от столовете. В движенията му имаше нещо котешко. Д’Агоста го запозна накратко с разследването.

— И така, Пендергаст — заключи той, — с какви пълномощия си изпратен? Изложихме ли се? Прецакани ли сме?

Пендергаст се усмихна.

— Няма такова нещо. Доколкото съм в състояние да преценя, самият аз не бих направил нищо по-различно. Вижте, лейтенант, запознати сме със случая от самото начало, но не си давахме сметка.

— Как така?

— Аз съм от службата в Ню Орлийнс. Работехме върху серия убийства, доста странни убийства. Няма да се впускам в подробности, но тилът на черепите на жертвите липсваше и мозъците бяха извадени. Същият начин на действие.

— Без майтап? Кога беше това?

— Преди няколко години.

— Няколко години? Това…

— Да. Останаха неразкрити. Първо се занимаваше Отделът за наркотици, защото предполагаха, че е намесена дрога, но след това се зае ФБР, след като онези не постигнаха нищо. Но и ние не направихме нищо съществено, тъй като следата не ни насочи наникъде. И вчера прочетох в един доклад за двойното убийство тук в Ню Йорк. Начинът на действие е твърде, да, твърде специфичен, за да не потърся пряка връзка, не мислиш ли? Затова пристигнах снощи. Дори официално още не съм тук. Но от утре ще съм.

Д’Агоста се успокои.

— Значи си от Луизиана. Мислех, че си някой новак от нюйоркската служба.

— Ще се появят — каза Пендергаст. — След като докладвам довечера, ще се заемат. Но аз ще поема случая.

— Ти? Няма начин, не и в Ню Йорк Сити.

Пендергаст се усмихна.

— Ще го поема, лейтенант. Следя случая от години и честно казано, лично съм заинтересуван. — От начина, по който агентът произнесе „заинтересуван“, Д’Агоста усети да го полазват мравки по гърба. — Но не се тревожи, лейтенант. Готов съм и имам желание да работим един до друг вероятно по по-различен начин от службата в Ню Йорк. Искам да кажа, — ако се споразумеем. Тук не съм на свой терен и ще имам нужда от помощта ти. Какво ще кажеш?

Той се изправи и протегна ръка.

„Господи — помисли си Д’Агоста, — ония от нюйоркската им служба за два часа ще го разкъсат и ще изпратят парчетата обратно в Ню Орлийнс.“

— Става — отвърна на глас и сграбчи ръката му. — Ще те запозная с този-онзи, като започна с директора по сигурността Иполито. При условие че ми отговориш на един въпрос. Каза, че начинът на действие при убийствата в Ню Орлийнс е бил същият. А какво ще кажеш за следите от захапка върху мозъка на по-голямото момче? Или парчето от нокът?

— Според онова, което ми разказа за аутопсията, лейтенант, следите от захапка са само предположение — отвърна Пендергаст. — Интересно ми е да узная резултатите от теста на слюнката. Нокътят изследван ли е?

По-късно Д’Агоста щеше да си спомни, че е получил половинчат отговор. Сега отговори:

— Днес ще го изследват.

Пендергаст се облегна назад и събра върховете на пръстите на двете си ръце, загледан към тавана.