Реликвата - Страница 67

— А останалата част от музея?

— Обсъдихме дали да не запечатаме всички останали клетки, но решихме да не го правим.

— Добре — каза Пендергаст, поглеждайки към друго табло. — В случай на криза не бихме искали пазачите да бъдат възпрепятствани. — Той посочи светлинното табло. — А как стои въпросът с подземията? Сутеренните помещения в тази клетка са свързани с тях, а от подземията може да се излезе почти навсякъде.

— Никой не би дръзнал да ги използва — възкликна Иполито. — Това е лабиринт.

— Но ние не говорим за обикновен крадец. Говорим за убиец, който досега успява да се измъкне от всяко осъществено от вас, мен и Д’Агоста преследване. Убиец, който познава подземията като свой дом.

— Едно-единствено стълбище свързва Небесната зала с останалите етажи — търпеливо обясни Иполито — и то ще бъде охранявано от моите хора, както и аварийните изходи. Повтарям, че сме предвидили всичко. Целият периметър ще бъде напълно обезопасен.

Пендергаст продължи да оглежда безмълвно светещата скица още известно време.

— Откъде сте сигурен, че скицата е точна? — попита най-после той.

Иполито като че ли се смути.

— Разбира се, че е точна.

— Попитах: откъде сте сигурен.

— Системата е конструирана на базата на архитектурните чертежи от реконструкцията през 1912 г.

— Никакви промени оттогава? Нито една избита или преградена врата?

— Всички промени са нанесени.

— Архитектурните чертежи обхващаха ли Старото подземие и зоните под него?

— Не, те са по-стари. Но, както вече ви казах, ще бъдат или запечатани, или охранявани.

Последва дълго мълчание, докато Пендергаст продължаваше да оглежда таблата. Накрая той изпъшка и се обърна към шефа по сигурността.

— Господин Иполито, всичко това не ми харесва.

Зад тях се чу покашляне.

— Сега пък какво не му харесва?

Д’Агоста изобщо не се обърна. Стържещият лонгайлъндски акцент би могъл да принадлежи единствено на специален агент Кофи.

— Преглеждаме процедурите по безопасност с господин Пендергаст — отвърна Иполито.

— В такъв случай, Иполито, ще се наложи да ги прегледате още веднъж с мен. — Той погледна Пендергаст с присвитите си очички. — Не забравяйте в бъдеще да ме каните на частните си срещи — добави с раздразнение той.

— Господин Пендергаст… — опита се да обясни Иполито.

— Господин Пендергаст е пристигнал от дълбокия юг, за да ни помага с това-онова, когато го поканим. Сега аз командвам парада. Схващате ли?

— Да, сър — отвърна Иполито.

Той отново разясни процедурите на седналия в креслото на оператора Кофи, който въртеше комплект слушалки около пръста си. Д’Агоста обикаляше из залата и оглеждаше контролните табла. Пендергаст съсредоточено слушаше Иполито, сякаш не беше чул току-що цялата му реч. Когато директорът приключи, Кофи се облегна назад.

— Иполито, в този периметър зеят три дупки. — Той замълча многозначително. — Искам три от тях да бъдат запушени. Искам само един вход и само един изход.

— Господин Кофи, противопожарните разпоредби изискват…

Кофи махна с ръка.

— Оставете на мен грижата за противопожарните разпоредби. Вие се погрижете за дупките във вашата мрежа за безопасност. Колкото повече дупки, толкова повече грижи ще си имаме.

— Боя се, че това е тъкмо най-погрешният подход — обади се Пендергаст. — Ако затворите тези три изхода, гостите ще се окажат в капан. В случай на произшествие ще има само един изход.

Кофи разпери ръце в знак на безпомощност.

— Пендергаст, там е целият проблем! Не става и така, и така. Или имаш обезопасен периметър, или го нямаш. А и според онова, което казва Иполито, всяка врата разполага с устройство за аварийно отваряне. Какъв ти е проблемът?

— Точно така — намеси се Иполито, — при извънредна ситуация вратите могат да бъдат отворени. Необходим е единствено кодът.

— Мога ли да попитам какво контролира аварийните устройства? — попита Пендергаст.

— Централният компютър. Компютърната зала е точно зад онази врата.

— А ако настъпи срив в компютъра?

— Имаме системи за поддръжка в излишък. Контролните табла върху отсрещната стена контролират системите за поддръжка. Всяко табло е със собствена алармена система.

— Още един проблем — тихо каза Пендергаст.

Кофи изпусна шумно въздуха си и възкликна към тавана:

— И това не му харесва.

— Преброих осемдесет и една алармени светлини само в този контролен сектор — продължи Пендергаст, без да обръща внимание на Кофи. — При реална извънредна ситуация с многочислени сривове в системата повечето от тях ще започнат да мигат. Нито един операторски екип не би могъл да се справи.

— Пендергаст, губиш ми времето — изстреля Кофи. — Двамата с Иполито ще уточним тези подробности, става ли? Остават по-малко от осем часа до откриването.

— Проверена ли е системата? — попита Пендергаст.

— Проверяваме я всяка седмица — отговори Иполито.

— Имах предвид дали е пробвана в реална ситуация? Опит за кражба например?

— Не. И се надявам никога да не се наложи.

— Съжалявам, че трябва да го кажа — продължи Пендергаст, — но съм поразен, че тази система ни гарантира пълен провал. Аз съм ревностен радетел за прогреса, господин Иполито, но в случая настоятелно бих препоръчал по-старомоден подход. Всъщност бих блокирал цялата система, докато трае тържеството. Просто я изключете. Прекалено комплицирана е и не бих й се доверил при извънредна ситуация. Това, от което се нуждаем, е доказал ефективността си подход, с който сме запознати всички тук. Обикалящ патрул, въоръжена охрана на всеки вход и изход. Сигурен съм, че лейтенант Д’Агоста ще ни предостави допълнителни хора.