Реликвата - Страница 68

К оглавлению

68

— Само кажи! — откликна Д’Агоста.

— Казвам не. — Кофи избухна в смях. — Господи, той иска да блокира системата в момент, когато е най-необходима!

— Налага се да изразя категоричното си възражение срещу този план — заяви Пендергаст.

— В такъв случай го направи писмено — отвърна Кофи — и го изпрати по пощата до службата си в Ню Орлийнс. Според мен Иполито изцяло държи ситуацията под контрол.

— Благодаря — отвърна Иполито, видимо доволен.

— Ситуацията е крайно необичайна и рискована — продължи Пендергаст. — Моментът не е подходящ да разчитаме на сложна и недоказана система.

— Пендергаст — прекъсна го Кофи, — вече се наслушах. Защо просто не слезеш в кабинета си да си похапнеш сандвича с риба, който жена ти е сложила в кутията с обяда?

Д’Агоста се сепна от рязко променения израз върху лицето на Пендергаст. Кофи неволно отстъпи крачка назад. Но Пендергаст само се обърна и излезе през вратата. Д’Агоста го последва.

— Къде си тръгнал? — попита Кофи. — По-добре да поостанеш, докато уточним подробностите.

— Поддържам Пендергаст — отвърна Д’Агоста. — Не му е времето да се занимаваме с видеоигри. Става дума за живота на много хора.

— Чуй ме, Д’Агоста. Ние сме големите пичове тук, ние сме ФБР. Изобщо не ни интересува мнението на някакво ченге, което отговаря за уличното движение в Куинс.

Д’Агоста се втренчи в потното зачервено лице на Кофи.

— Ти си позор за силите на законността — отсече той.

Кофи премигна.

— Благодаря и ще отбележа тази неоснователна обида в доклада си до моя добър приятел и шеф на полицията Хорлокър, който несъмнено ще предприеме необходимите действия.

— В такъв случай добави следното: ти си торба с лайна.

Кофи разтърси глава и се разсмя.

— Обичам хора, които сами си прерязват гърлата и ти спестяват грижите. Пък и случаят е прекалено сериозен, за да се разчита на един лейтенант да действа като полицай за връзка с нюйоркската полиция. Ще бъдеш освободен от разследването в рамките на двайсет и четири часа, Д’Агоста. Знаеше ли го? Нямах намерение да ти го съобщавам преди да приключи тържеството — не исках да ти развалям удоволствието, — но мисля, че тъкмо сега е подходящият момент. Така че се постарай да бъдеш полезен през последния си следобед. Ще се видим на инструктажа в четири часа. Не закъснявай.

Д’Агоста не добави нищо. А и не беше кой знае колко изненадан.

37

Мощна кихавица разтрака стъклениците и размести растителните мостри в ботаническата лаборатория на музея.

— Съжалявам — извини се Кавакита, подсмърчайки. — Алергия.

Марго се беше заслушала в описанието на неговата генетична програма „Екстраполатор“. „Блестяща е — помисли си тя. — Но се обзалагам, че почти изцяло се основава на теорията на Фрок.“

— Та значи — продължи Кавакита, — започва се с генетични редици от две животни или растения. Те се въвеждат. Резултатът е екстраполация — предположение от страна на компютъра в каква еволюционна връзка се намират двата вида. Програмата автоматично сравнява части от ДНК, открива сходни секвенции и преценява какъв би могъл да е екстраполираният вид. Ще направя тест с ДНК на шимпанзе и човек. Резултатът би трябвало да бъде описание на някаква междинна форма.

— Липсващата връзка — кимна Марго. — Само не ми казвай, че ще се появи и изображение на животното?

— Не! — Кавакита се разсмя. — Щях да получа Нобелова награда, ако можеше да го прави. Но вместо това съставя списък на морфологични и поведенчески особености, които би притежавало това животно или растение. Не категорични, но вероятни. И не цялостен списък, естествено. Ще разбереш, когато направим теста.

Той въведе поредица от команди и върху екрана на компютъра потече информация: бърза, вълнообразна редица от нули и единици.

— Можеш да го изключиш — каза Кавакита. — Но обичам да наблюдавам прехвърлената от генетичния синхронизатор информация. Все едно наблюдаваш река — за предпочитане пълна с пъстърви.

След около пет минути информационният поток спря и екранът опустя, потрепвайки в бледо синьо. Появи се лицето на Моу от „Тримата глупаци“ и прозвуча гласът му: „Мисля, мисля, но нищо не измислям!“

— Това означава, че програмата тече — обясни Кавакита и се изкикоти на шегичката си. — Може да отнеме до един час в зависимост от това колко раздалечени са двата вида.

На екрана изникна съобщение:

...

ПРИБЛИЗИТЕЛНО ВРЕМЕ ДО ПРИКЛЮЧВАНЕ: 3:03:40 мин

— Шимпанзетата и хората са сравнително сходни — деветдесет и осем процента от гените им са еднакви, — затова става доста бързо.

На екрана над главата на Моу просветна крушка.

— Готово! — каза Кавакита. — Да видим резултатите.

Той натисна един клавиш. На екрана се изписа:

...

ПЪРВИ ВИД:

Вид: Pan troglodytes

Род: Pan

Семейство: Човекоподобни

Разред: Примати

Клас: Бозайници

Тип: Гръбначни

Царство: Животинско


ВТОРИ ВИД:

Вид: Homo sapiens

Род: Homo

Семейство: Хора

Разред: Примати

Клас: Бозайници

Тип: Гръбначни

Царство: Животинско

Общи гени: 98,4%

— Вярваш или не — каза Кавакита, — идентифицирането на двата вида беше направено единствено по гените. Не подадох информация какво представляват двата организъма. Това е подходящ начин да се демонстрира на скептиците, че екстраполаторът не е само машинка или манипулация. Сега да видим описанието на междинния вид или, както каза — липсващата връзка.

...

Морфологични характеристики на междинната форма:

68